Category Archives: Bulgarian literature

Drei Gedichte von Vladimir Levchev

Милано

Мустафа гълта огън
с каменно лице
под синята сянка на пламтящата готика.
Катедралата
е скрила залеза.

Тълпата аплодира Мустафа
на площада.
Зелената змийска реклама съска срещу катедралата.
Нощта със звезди и вятър
атакува залеза.

Луната е червена и бавна.
Сградите са вече тъмни.  
Мустафа е италианец.

                                                  1987

Mailand

 
Mustafa schluckt Feuer
mit versteinertem Gesicht
unter dem blauen Schatten der flammenden Gotik.
Der Dom verbirgt
den Sonnenuntergang.
 
Das Publikum spendet Mustafa
Beifall auf dem Platz.
Die grüne Werbeschlange zischt Richtung Dom.
Die Nacht, mit Sternen und Wind,
greift den Sonnenuntergang an.
 
Der Mond ist rot und langsam.
Die Gebäude sind schon dunkel.
Mustafa ist Italiener.
 
                                                  1987

————————————————–

Мост

                              На Исмаил Кадаре

Хилядолетия спориме,
хилядолетия градихме и разграждахме  
Нашия мост
(на Дрина,
на Дунав,
или Моста с трите арки
в Албания).

Хилядолетия се питахме:
Къде е Златният Град – на Изток
или на Запад?
Къде е Пророкът?
И каква ще бъде нашата звездна стока
по този мост между изгрев и залез?

С ножове между зъбите
се питахме:
Наистина ли живи хора – наши хора
са били вграждани,
за да стане моста
между Изток и Запад
по-здрав?

Хилядолетия спориме, воювахме,
убивахме, загивахме,
градихме и разграждахме.

Най-накрая изобретиха самолета.
И днес
никой пътник не вижда дори
нашия древен мост.

                                                   2000

Brücke                         

                              Für Ismail Kadare
 
Jahrtausende stritten wir,
errichteten wir und rissen ab
Unsere Brücke
(über die Drina,
die Donau
oder die Brücke mit den drei Bögen
in Albanien).
 
Jahrtausende fragten wir uns:
Wo ist die Goldene Stadt – im Osten
oder im Westen?
Wo ist der Prophet?
Und was werden die Sterne uns bringen
an dieser Brücke zwischen Sonnenauf- und -untergang?
 
Mit Messern zwischen den Zähnen
fragten wir uns:
Sind wirklich lebende Menschen – unsere Menschen
eingemauert worden,
auf dass die Brücke
zwischen Ost und West
stabiler wird?
 
Jahrtausende stritten, kämpften,
töteten, starben,
errichteten wir und rissen ab.
 
Schließlich erfand man das Flugzeug.
Und heute
sieht schon kein Reisender mehr
unsere uralte Brücke.
 
                                                  2000

————————————————–

Балкански Танц

Ние сме самуиловите войници
ослепени от императора Василий.
Ние сме петнайсет хиляди
и само един на всеки сто
е намигнал с едното око.
Държим се за ръце, вървим и се препъваме
в светлината и мрака на залеза.
Ние играем народно хоро
от хоризонт до хоризонт.
Хора!

Бяхме тръгнали да се връщаме
при нашия цар Самуил.
Той ни видя.
И умря от сърдечен удар.
Но ние не го видяхме
и не умряхме.

И още продължаваме хорото си
босоноги в диви гори,
ситним по жаравата на лагерни огньове,
пързаляме се по леда на езера
под ледените съзвездия.
Танцуваме към новото хилядолетие.

И всичко,
което виждаме в бъдещето
е нашето минало.

Balkantanz

Wir sind Samuils Soldaten
geblendet von Kaiser Basileios
Wir sind fünfzehntausend
und nur einer von hundert
behielt ein Auge.
Hand in Hand gehen und stolpern wir
in Licht und Zwielicht.
Wir spielen zum Volkstanz auf
von Horizont zu Horizont.
Leute!
 
Wir brachen auf um zu
unserem Zar Samuil zu gehen.
Er sah uns.
Und starb an einer Herzattacke.
Wir aber sahen nichts
und starben nicht.
 
Und doch fuhren wir fort unseren Horo zu tanzen
barfuß in wilden Wäldern,
trippeln an die Glut der Lagerfeuer,
Schlittschuh laufend auf dem Eis der Seen
unter eisigen Konstellationen.
Wir tanzen ins neue Jahrtausend.
 
Und alles,
was wir in der Zukunft sehen
ist unsere Vergangenheit.

Vladimir Levchev

Владимир Левчев: Любов на площада (Vladimir Levchev: Ljubov na ploshtada), Scalino, Sofia 2014

Aus dem Bulgarischen von Thomas Hübner

© Vladimir Levchev and Scalino, 2014.
© Thomas Hübner and mytwostotinki.com, 2014-5. Unauthorized use and/or duplication of this material without expressed and written permission from this blog’s author and/or owner is strictly prohibited. Excerpts and links may be used, provided that full and clear credit is given to Thomas Hübner and mytwostotinki.com with appropriate and specific direction to the original content.

Vier Gedichte von Ivan Christov

Лари

Всичко това се случи
на брега на едно езеро
в щата Уисконсин,
когато Лари ми предостави
своята къща за гости.
Малка къща
с фотоси по стените,
с баня, кухня и тоалетна,
с пиано, пишеща машина
и хол.
Лари тогава не знаеше,
че преди това бях живял
в семейство Василеви,
които много се страхуваха
да не стана алкохолик,
макар че синът им беше
алкохолик и една нощ
ми открадна телевизора.
После бях живял в Крум.
Когато влязох в неговата баня
съседката се разкрещя,
че има вода в коридора
(Мисля, че Крум не се беше
къпал от десет години.).
Лари не знаеше още,
че бях живял в Симон,
на улица Раковски.
Стаята беше хубава,
но нямаше прозорци.
Купих една малка лампа,
която включвах нощем,
за да не се събуждам
като в ковчег.
Бях живял дори в едно мазе,
в казармата,
с Гонзо – кръгъл сирак,
който всяка сутрин
отваряше очи
и запалваше цигара.
Приятелю, Лари,
колко неща не знаеш!
Благодаря ти,
че ми предостави
твоята къща за гости.
Благословен бъди,
че пиша сега тези стихове
на твоята пишеща машина!

Larry

All das geschah
am Ufer eines Sees
im Staate Wisconsin
als Larry mir sein
Gästehaus überließ.
Ein kleines Haus
mit Fotos an den Wänden,
mit einer Dusche, Küche und Toilette,
mit einem Klavier, einer Schreibmaschine
und einem Wohnzimmer.
Larry wusste damals nicht,
dass ich bei den Vassilevs
gelebt hatte,
die sehr fürchteten,
dass ich Alkoholiker werden würde,
obwohl ihr Sohn
Alkoholiker war und eines Nachts
meinen Fernseher stahl.
Dann wohnte ich bei Krum.
Als ich sein Bad benutzte
kreischte die Nachbarin unter uns, 
dass ihr Flur überflutet sei.
(Ich glaube nicht dass Krum
in zehn Jahren ein Bad genommen hatte.)
Larry wusste auch nicht,
dass ich bei Simon gewohnt hatte,
in der Rakovski-Strasse.
Es war ein schönes Zimmer,
hatte aber keine Fenster.
Ich kaufte eine kleine Lampe,
die ich nachts einschaltete
so dass ich nicht
wie in einem Sarg aufwachen würde.
Ich lebte sogar in einem Keller,
in der Kaserne
mit Gonzo – einem rundlichen Waisen,
der jeden Morgen
seine Augen öffnete
und eine Zigarette ansteckte.
Larry, mein Freund,
es gibt so vieles was du nicht weißt!
Danke,
dass du mir
dein Gästehaus überlässt.
Gesegnet seist du,
dass ich jetzt diese Verse
auf deiner Schreibmaschine schreibe!

————————————————–

Chevrolet

Бял „Шевролет“,
модел 1990!
Хвърли ми ключовете
и „Опитай“ ми каза.
Много се зачудих,
защото това не беше
старата кола на баща ми,
който за всяка грешка
ме удряше отзад, зад врата.
Четири скорости?
P – паркиране
R – заден ход
N – „Неутрална“ ми каза
„като Швейцария“
D – напред
Само газ и спирачка!
Когато завъртах ключа
и светлините светваха нощем.
С тази кола обикалях
езерата на Уисконсин.
Езерото „Мокасина“,
„Бурното езеро“,
„Залезното езеро“.
Понякога спирах да снимам
стада елени.
Друг път зареждах.
Натисках педала до дупка
и така откривах Америка.
Бял „Шевролет“,
модел 1990.
Моята първа кола,
макар че всъщност
беше на Дъглас,
баща на жена ми.

Chevrolet

Ein weißer „Chevrolet”,
Baujahr 1990!
Er warf mir die Schlüssel zu
und sagte „Probier ihn aus”.
Ich war sehr erstaunt,
weil das nicht
das alte Auto meines Vaters war,
der mich hinter verschlossener Tür
für jeden Fehler verdrosch.
Vier Gänge?
P – Parken
R – Rückwärts
N – „Neutral” sagte er,
„wie die Schweiz”,
D – Dauerbetrieb.
Nur Gas und Bremsen!
Als ich den Schlüssel drehte
erleuchteten die Scheinwerfer die Nacht.
Mit jenem Auto
fuhr ich die Seen von Wisconsin ab.
Moccasin Lake,
Storm Lake,
Sunset Lake.
Manchmal hielt ich an, um Fotos
von Wildrudeln zu machen.
Dann wieder füllte ich den Tank auf.
Ich trat das Pedal durch
und entdeckte Amerika.
Ein weißer „Chevrolet”,
Baujahr 1990.
Mein erstes Auto,
obwohl es tatsächlich
Douglas gehörte,
dem Vater meiner Frau.

————————————————–

Poetry Room

книжарница City Lights
Сан Франциско
                                 На Силвия Чолева

всички ние
стоим
във тази мрачна
и леко задушна
poetry room
стая за поезия
мълчим
и чакаме
кога ли
някой от нас
ще излезе

Poetry Room

Buchhandlung City Lights
San Francisco
                           Für Silvia Choleva

wir alle
bleiben
in diesem finstern
und etwas stickigen
poetry room
raum für dichtkunst
schweigen
und warten
wann
jemand von uns
hinausgehen wird

————————————————–

Snickers

Срещнах Сникърс
пред една врата
в щата Минесота.
(Всъщност,
всички кучета в Америка
се казват Сникърс,
така че ще ви бъде трудно
да си го представите,
но не това сега
е най-важното.)
Огрян от оскъдното зимно слънце
той ми подаваше
малка гумена топка.
Хвърлих топката
и Сникърс я донесе.
После пак, и пак, и пак…
По-далеч…
Изведнъж забелязах,
че някъде там, в далечината
кучето спира
и отказва да донесе топката.
От Дъглас разбрах,
че това е електрическа нишка,
която пази Сникърс
от близката магистрала.
Почувствах го близък
този приятел
в неговия невидим затвор.

Snickers

Ich traf Snickers
vor einer Tür
im Staate Minnesota.
(Übrigens
heissen alle Hunde in Amerika Snickers,
deshalb wird es schwer für euch
ihn sich vorzustellen,
aber das ist nicht
das wichtigste jetzt.)
Gewärmt von der schwachen Wintersonne
brachte er mir
einen kleinen Gummiball.
Ich warf den Ball
und Snickers brachte ihn zurück.
Immer und immer und immer wieder…
Immer weiter weg…
Plötzlich bemerkte ich,
dass irgendwo dort in der Entfernung
der Hund innehielt
und sich weigerte, den Ball zu bringen.
Douglas erklärte mir,
dass dort ein elektrischer Zaun sei
um Snickers
vor der nahen Autobahn zu schützen.
Ich fühlte mich ihm nahe,
jenem Freund,
in seinem unsichtbaren Gefängnis.

Иван Христов: Американски поеми / Ivan Hristov: American Poems, Bulgarian-English, English translation by Angela Rodel, DA, Sofia 2013

Aus dem Bulgarischen von Thomas Hübner

© Ivan Hristov and DA Publishers, 2013.
© Thomas Hübner and mytwostotinki.com, 2014-5. Unauthorized use and/or duplication of this material without expressed and written permission from this blog’s author and/or owner is strictly prohibited. Excerpts and links may be used, provided that full and clear credit is given to Thomas Hübner and mytwostotinki.com with appropriate and specific direction to the original content.

Vier Gedichte von Petar Tchouhov

Малки Дни

Във входа все по-рядко виждам
лица
и все по-често
снимки

графинята от третия етаж
остана в пощата
а лудият замина
с Христос да отпразнува Коледа

близначките
потънаха в небето
да търсят годеници

от леглото
съседката с изкуствения крак
се хвърля към екрана

там краят на века минава
по Sunset Boulevard

Kurze Tage

Am eingang sehe ich immer seltener
personen
und immer häufiger
fotos*

die gräfin vom dritten stock
blieb in der post
und der verrückte ging
mit Christus Weihnachten feiern

die zwillinge
versanken im himmel
auf der suche nach verlobten

vom bett aus
schleppt sich die nachbarin
mit dem künstlichen bein zum bildschirm

dort vergeht das ende des jahrhunderts
auf dem Sunset Boulevard

 

*Anspielung auf den bulgarischen Brauch, Todesanzeigen mit Fotos der Verstorbenen an Hauseingängen aufzuhängen.

————————————————–

Теория на познанието

Адам позна Ева,
Аврам позна Сара,
Исак позна Ребека…и т.н.

После се появи Сократ, философат
с ужасна жена и каза:
– Познай себе си!

Erkenntnistheorie

Adam erkannte Eva,
Abraham erkannte Sara,
Isaak erkannte Rebekka…usw.

Danach kam Sokrates, der philosoph
mit der schrecklichen frau und sagte:
– Erkenne dich selbst!

————————————————–

Oмир

Платил
последния обол
той стъпва
в лодката на Харон

и тя потъва

Homer

Bezahlt
den letzten obolus
er tritt
in Charons boot

und es versinkt

————————————————–

Трудов стаж

Този младеж
е на 20 и е доста объркан –
като топче за пинг-понг след несръчен удар.

Току-що се е припознал –
за миг му се стори, че вижда приятеля,
в чиито очи е събирал лицето си,
чиито ръце са държали чашата,
помагаща на неговата да оживее
и чието дишане
често е било единственото
лекарство срещу безветрие.

Този объркан младеж, израсъл в семейство,
на което смъртта е далечен роднина,
си е мислел за нея като за непознат братовчед,
беден студент,
какъвто е всъщност и той, самият,
но днес, уви, е за пръв ден на работа
в градската морга.  

Arbeitserfahrung

Dieser junge mann
ist 20 und sehr verwirrt –
wie ein pingpongball nach einem plumpen angriff.

Er hatte gerade eine erscheinung –
für einen moment glaubte er den freund zu sehen,
in dessen augen sich sein gesicht spiegelte,
dessen hände das glas hielten,
das ihm zu überleben half
und dessen atem
oft das einzige heilmittel
gegen die stille war.

Dieser verwirrte junge mann, aufgewachsen in einer familie,
in der der tod ein entfernter verwandter ist,
stellte er ihn sich wie einen unbekannten vetter,
einen armen studenten,
so wie er es selbst ist, vor,
doch heute, ach, ist sein erster arbeitstag
in der städtischen leichenhalle.

big-petar-chuhov

Petar Tchouhov: Malki dni (Малки Дни), Janet45, Plovdiv 2002

Aus dem Bulgarischen von Thomas Hübner

© Petar Tchouhov and Janet45 Publishers, 2002.
© Thomas Hübner and mytwostotinki.com, 2014-5. Unauthorized use and/or duplication of this material without expressed and written permission from this blog’s author and/or owner is strictly prohibited. Excerpts and links may be used, provided that full and clear credit is given to Thomas Hübner and mytwostotinki.com with appropriate and specific direction to the original content.

Gespräch

Meine Übersetzung des Gedichts Gespräch von Ivanka Mogilska wurde auf der deutschen Website von Public Republic veröffentlicht.

Dank an Natalia Nikolaeva und Tsvetelina Mareva.

© Thomas Hübner and mytwostotinki.com, 2014-5. Unauthorized use and/or duplication of this material without expressed and written permission from this blog’s author and/or owner is strictly prohibited. Excerpts and links may be used, provided that full and clear credit is given to Thomas Hübner and mytwostotinki.com with appropriate and specific direction to the original content.

 


Women in Translation month upcoming

Following the good example of some blogger friends and in anticipation of this year’s Women in Translation month, I post a list of books by women which I reviewed or from which I published translation samples here, covering the period September 2014 until now:

Deborah Rohan: The Olive Grove
Herta Müller: The Passport
Marjana Gaponenko: Who Is Martha?
Elif Batuman: The Possessed
Neli Dobrinova: Malki mazhki igri
Virginia Zaharieva: Nine Rabbits
Ivanka Mogilska: DNA
Tanja Nikolova: Tolkoz
Isidora Sekulic: Balkan

More to come!

© Thomas Hübner and mytwostotinki.com, 2014-5. Unauthorized use and/or duplication of this material without expressed and written permission from this blog’s author and/or owner is strictly prohibited. Excerpts and links may be used, provided that full and clear credit is given to Thomas Hübner and mytwostotinki.com with appropriate and specific direction to the original content.

Vier Gedichte von Edvin Sugarev

Пясък
 
обитавам те
както песента
славея обитава
 
обладаваш ме
както водата
камък обладава
 
пясък на дъното съм
накрая
успокоен и безименен

пак ще се срещнем
тогава
ти ще си морска вълна
 

Sand
 
ich bewohne dich
wie das lied
die nachtigall bewohnt
 
du beherrschst mich
wie das wasser
den stein beherrscht
 
sand auf dem grund bin ich
endlich
besänftigt und namenlos
 
wenn wir uns wiedersehen
dann
wirst du die meereswelle sein

————————————————————————-

 
пространство
 
безименното присъствие
безименното отсъствие
 
танцувам в здрачевината
изопната между тях
 

raum
 
namenlose anwesenheit
namenlose abwesenheit
 
ich tanze in der dämmerung
zwischen beide gespannt

———————————————————————————

 
стъпки
 
топла светлина и кръпки есенни
слънцето
от клоните се стича
по пътеката идеш
гола
и листата целуват петите ти
 
само стъпка още
само стъпка
и ще сме завърнати завинаги
 

schritte
 
warmes licht und herbstliche flicken
die sonne
fließt die zweige herunter
du kommst über den pfad
nackt
und die blätter küssen deine fersen
 
nur noch ein schritt
ein schritt nur
und wir werden uns
für immer umschlungen halten

—————————————————————————————–
 
танц на дервиш
 
все по-бързо
все по-бързо се върти
върти се докато се слее
в цветен вихър разноликото
докато тимпаните на ритъма
в един единствен звук протяжен зазвучат
 
пространствата са подлудели
огъват се и се изливат в него
вдън въртопа
стопява ги
и ги поглъща и вилнее
на танца в урагана
но както и във всеки ураган
 
в центъра
е спокойно
 
в центъра
е мълчание
 

tanz des derwischs
 
schneller
und schneller wirbelt er
dreht sich bis der farbige wirbel
die verschiedenen gesichter verschmilzt
bis der paukenrhthmus
zu einem einzigen langanhaltenden laut wird
 
die räume sind ver-
rückt biegen sich und ergießen sich
in den strudel
schmelzen und werden verschlungen
im wirbelsturm des tanzes
doch wie in jedem wirbelsturm
 
ist es im zentrum
ruhig
 
ist es im zentrum
still

Sugarev

Edvin Sugarev: Lingva Lingam (Едвин Сугарев: Лингва Лингам), ателие Аб, Sofia 2001

Aus dem Bulgarischen von Thomas Hübner

© Edvin Sugarev and ателие Аб, 2001
© Thomas Hübner and mytwostotinki.com, 2014-5. Unauthorized use and/or duplication of this material without expressed and written permission from this blog’s author and/or owner is strictly prohibited. Excerpts and links may be used, provided that full and clear credit is given to Thomas Hübner and mytwostotinki.com with appropriate and specific direction to the original content.

Vier Gedichte von Ivajlo Dobrev

Аритметика
 
И ти – като нищожна част
от огромния часовник,
и все пак твърде значителна
за неговите механизми,
бъди сигурен, че времето
е безкраен любовен плащ –
съвкупност от зависимости
на взаимност.
 

Arithmetik
 
Und du – bruchteil
des riesigen uhrwerks,
und doch sehr bedeutsam
für seine mechanismen,
sei versichert, daß die zeit
ein unendlicher mantel der liebe ist –
eine ansammlung von abhängigkeiten
auf gegenseitigkeit.

————————————————–
 

Дребна мъдрост
 
Веднъж ученикът
отишъл при учителя си
и го попитал, после
учителят отишъл
при ученика и
го попитал, а после,
не им харесвало и
спрели да се виждат.
 

Pfennigweisheit
 
Einmal ging der schüler
zu seinem lehrer
und fragte ihn, dann
ging der lehrer
zu seinem schüler und
fragte ihn, und dann
mochte er nicht mehr und
sie hörten auf sich zu sehen.

————————————————–
 

Почивам си от поезията
 
доизносвам роклите на мама
доизносвам обувките на татко
броя големите банкноти в сакото
на чичо Фред почивам си от поезията
отдадох се на здравословен живот
ям малко спя много вечер се моля
не чакам просветление искам да съм
опашката на куче – да изразявам радост
 

Ich ruhe mich von der dichtkunst aus
 
ich verschleiße mutters kleider
ich verschleiße vaters schuhe
ich zähle die großen scheine im sakko
von onkel Fred ich ruhe mich von der dichtkunst aus
sie gab mir ein gesundes leben
ich esse wenig schlafe viel abends bete ich
erwarte keine erleuchtung will nur
der schwanz des hundes sein – um freude auszudrücken

————————————————–
 

Две четири стишия
 
В плетения кош
на жълт лист хартия
върху ръждив ключ
има част от старо стихотворение
 
Ти не можеш да бъдеш разделена
ти не можеш да бъдеш разделена
Женитба на тъжното
в бледното око на радостта
 

Zwei vier verse
 
Im weidenkorb
auf einem vergilbten blatt papier
über einem rostigen schlüssel
steht ein teil eines alten gedichts
 
Du kannst nicht getrennt werden
du kannst nicht getrennt werden
Ehe der traurigkeit
mit dem blassen auge der freude

Dobrev

Ivajlo Dobrev: Ptitsa v kljuchalkata (Ивайло Добрев: Птица в ключалката), Janet45, Plovdiv 2014

Aus dem Bulgarischen von Thomas Hübner

© Ivaylo Dobrev and Janet 45, 2014
© Thomas Hübner and mytwostotinki.com, 2014-5. Unauthorized use and/or duplication of this material without expressed and written permission from this blog’s author and/or owner is strictly prohibited. Excerpts and links may be used, provided that full and clear credit is given to Thomas Hübner and mytwostotinki.com with appropriate and specific direction to the original content.

Drei Gedichte von Tanja Nikolova

и без въпроси, моля
 
седим и пием след работа
защото той иска да се самоубие
тъпо
но ние сме там –
приятелите
една мижава алтернатива на смъртта
и се шегуваме
и пеем
и пием…
основно пием
опитваме се да измислим
за него
и за себе си
доводи за живот:
“- Животът е хубав!”
(е добре де…не е)
но…
“-Трябва да се живее!”
защо???
…ами…
пием
…а любовта?
а бе…
………………
я наздраве!
……………….
любовта не е живота
животът в ХУБАВ и ТРЯБВА
(като лозунг)
вярвай!
и без въпроси,
моля…
 

 

und ohne fragen, bitte
 
wir sitzen und trinken nach der arbeit
weil er sich umbringen will,
dumm
aber wir sind da –
die freunde
eine schäbige alternative zum tod
und wir scherzen
und singen
und trinken…
vor allem trinken
wir versuchen
uns für ihn
und für uns selbst
gründe fürs leben auszudenken:
“- Das leben ist schön!”
(na ja … ist es nicht)
aber…
“Man muss leben!”
warum???
…ach komm…
wir trinken
…und die liebe?
hör doch auf…
………………
na dann prost!
……………….
die liebe ist nicht das leben
das leben ist SCHÖN und MAN MUSS
(wie eine losung)
glaub es!
und ohne fragen,
bitte …

……………………………………………………………………………………

 

песен
 
твоята кухня, мила,
е моят аеродрум
летя, летя
вино, сирене и музика
ах, каква музика!
вълшебно е от лекота
но ти знаеш, мила,
с теб летя
 

 

lied
 
deine küche, liebes,
ist mein flugplatz
ich fliege, ich fliege
wein, käse und musik
ach, was für musik!
magisch ist die leichtigkeit
aber du weisst schon, liebes,
mit dir fliege ich

……………………………………………………………………………………
 
 
Писмо до Кабул
 
написах писмо
цяла страница ситен шрифт
за децата, за къщата, за приятелите
объркано и простовато
писмо
зa малките неща
които са големи, големи
по-големи от всеки стих
представям си как четеш и се усмихваш
и се смалявам
до сълза
 

 

Brief nach Kabul
 
ich schrieb einen brief
die ganze seite in delikater schrift
über die kinder, das haus, die freunde
verwirrt und seicht
ein brief
über die kleinigkeiten
die groß, groß sind
größer als jeder vers
ich stelle mir vor, wie du ihn liest und lächelst
und vergehe 
vor tränen

 

kora_Tolkoz1

Tanja Nikolova: Tolkoz (Толкоз), Literaturen forum, Sofia 2007

Aus dem Bulgarischen von Thomas Hübner

© Tanja Nikolova and Literaturen forum, 2007
© Thomas Hübner and mytwostotinki.com, 2014-5. Unauthorized use and/or duplication of this material without expressed and written permission from this blog’s author and/or owner is strictly prohibited. Excerpts and links may be used, provided that full and clear credit is given to Thomas Hübner and mytwostotinki.com with appropriate and specific direction to the original content.

Fünf Gedichte von Ivanka Mogilska

Разговор
 
Думите са бавни.
Черно-бели.
Спрели.
После тръгнали
в погрешната посока.
 
Gespräch
 
Die Worte sind langsam.
Schwarz-weiss.
Gestoppt.
Gingen dann
in die falsche Richtung.

—————————————————————-

Мечтание в 10 Секунди
 
Невъзможните дни
ги заравят
като черупки от охлюви.
После пясъкът бяга
да се дави в морето.
 
Träumerei in 10 Sekunden
 
Die unmöglichen Tage
vergrabe sie
wie Schneckenhäuser.
Danach flieht der Sand
um im Meer zu ertrinken.

—————————————————————-
 
За Страха
 
Птиците се събраха.
Гарванът даде знак.
Екзекуцията започна.
Бесеха ловеца,
който уби лисицата.
 
Zum Fürchten
 
Die Vögel versammelten sich.
Der Rabe gab Zeichen.
Die Hinrichtung begann.
Gehängt wurde der Jäger,
der den Fuchs tötete.

———————————————————————–
 
Библейски Мотив
 
Железни са правилата на бога:
Не лъжи!
Не кради!
Не убивай!
Не пожелавай жената на ближния!
Не е казано само какво да правиш,
ако жената те пожелае.
 
Biblisches Motiv
 
Ehern sind Gottes Gebote:
Du sollst kein falsches Zeugnis ablegen!
Du sollst nicht stehlen!
Du sollst nicht töten!
Du sollst nicht begehren deines Nächsten Weib!
Nur wird nicht gesagt, was zu tun ist,
wenn dessen Frau dich begehrt.

——————————————————————————-
 
Краят на лятото
 
Самотен гларус
е останал да целува
на пясъка лицето.
 
Das Ende des Sommers
 
Eine einsame Möwe
ist verblieben um das Antlitz
des Sandes zu küssen.

Mogilska

Ivanka Mogilska: DNA (Иванка Могилска: ДНК), Janet45, Plovdiv 2004

Übersetzung aus dem Bulgarischen von Thomas Hübner

© Ivanka Mogilska and Janet45 Izdatelstvo, 2004
© Thomas Hübner and mytwostotinki.com, 2014-5. Unauthorized use and/or duplication of this material without expressed and written permission from this blog’s author and/or owner is strictly prohibited. Excerpts and links may be used, provided that full and clear credit is given to Thomas Hübner and mytwostotinki.com with appropriate and specific direction to the original content.

Nine Rabbits

The first part of Virginia Zaharieva’s autobiographical novel Nine Rabbits consists of childhood memories of the narrator. Manda, as everyone calls her, grows up in Nesebar in socialist Bulgaria in a house at the Black Sea coast. The men in the big family are mostly or completely absent. Boris, the Grandfather, a good-natured and friendly man works most of its life abroad and comes home only during holidays for a few weeks. Even later when he gets older and is back in Bulgaria, he avoids to spend too much time at home – he doesn’t get along well with his wife, Nikula. Manda’s parents are divorced and her father lives hundreds of kilometers away in Sofia; also Manda’s mother who works far away is most of the time not at home.

The big family is governed by Grandmother Nikula with a hard hand. Not only is she beating Manda frequently, she is even able to torture her for no apparent reason with needles. Only when she is cooking or baking she seems to become a different person who is more human and less rigid – maybe that’s why Manda loves cooking so much; cooking seems to give her life (and also the novel) a structure even when things are getting otherwise messy and difficult to handle. Manda’s favorite receipes are printed in the book and additionally collected in a small booklet that comes with the novel – the dishes are comparatively easy to prepare and I suppose very delicious. 

Beside her mother, who tries to protect her when she is at home, and a few childhood friends, Manda finds support and consolation at a nun’s monastery nearby. The nuns care for Manda’s (physical and psychological) wounds after Grandma has exercised again one of her cruel needle tortures; as a result Grandmother, who is an old activist of the Communist Party gets the monastery closed by the authorities and the nuns dispersed all over the country.

Politics cast a long shadow over this part of the novel – Prague 1968 is anxiously witnessed via the radio transmissions by the summer guests from Czechoslovakia; we read about Manda’s innocent friendship with a boy from the neighborhood; and finally her fate takes a turn to the better: her mother remarries and moves together with Manda to Sofia; later we learn of Grandfather’s and Grandmother’s death – they were divorced in old age.

The second part of the novel sets in decades later. Manda is now a 46-year old writer and therapist in Sofia. She has a son who is in the process to leave the house; a divorced husband (she was married for 13 years); a lover that is sixteen years younger than her; and she is in a serious crisis: writers block, panic attacks, the feeling that something has gone terribly wrong with her life.

While the first part of the novel is very much centered around the house in Nesebar where Manda spent a big part of her childhood, the second part involves changing places quite a lot.

We see Manda in Corfu; traveling with other writers through Europe by train; we see her having another panic attack in Moscow; her life in idyllic Kovachevitsa; her travel to Osaka; her yoga and other esoteric experiences with various groups that search for an alternative life style; we witness her at a performance of a writer colleague (Toma Markov) who reads her poems in a woman’s dress while Manda is serving huge amounts of tomato soup to the audience (“Don’t forget to bring your spoon!” was written on the invitation to the event); sometimes the second part of the novel gets a bit messy – just as the protagonist’s life. But, without wanting to reveal too much, it all ends well for Manda.

This is a book full of energy; the protagonist struggles to getting over the unhappy childhood of hers and the fact that the men in her life were always disappearing or withdrawing themselves; and although fate seems to repeat itself again (her lover Christos becomes more distant by accepting more jobs as an actor that keep him away from Manda over longer periods; and also her beloved son is leaving home), Manda finally seems to accept herself and reinvents herself as a strong, independent woman.

This is also a feminist book, a book that shows the failure of many men to really attach themselves to their wives and families. But it is definitely not the book of a man-hater, but of a rather compassionate person.

There are also plenty of weird, unforgettable moments in the book; a sense for the absurd; and a real wit and humor on many pages. Zaharieva has something to tell us and she has all the technical means at her command to tell her story in an interesting, intelligent, even enticing way. I enjoyed this book therefore very much and can only recommend it to everyone who loves a good novel. As Dubravka Ugrešić puts it:

“What makes this book exceptionally pleasant is Zaharieva’s vitality, her guiltless hunger for life, for every bit of it. It’s a happy book about a happy personal life.”

I read the English edition by Istros Books but compared it also with the original edition. The translation by Angela Rodel is excellent; unfortunately the English version frequently is alluding to the 1840s or 1850s, when in the original version it is referred to the Forties and Fifties (of the 20th century that is); that mistake is quite confusing especially for readers that are not very familiar with Eastern European history. 

It is a real pity that all but one of the author’s Chinese calligraphies have disappeared from the English version; I also much preferred the cover of the Bulgarian version to the cover of the Istros edition; my copy contained also an additional (double) set of pages. I don’t want to sound petty, but I pay attention to such small details and it would be great if they could be changed in future editions. –

But these are very small criticisms. Istros is a great, courageous publisher with an excellent program. And English-speaking readers can be grateful that thanks to publishers like Istros, true gems like this one (and many others) are available to them.    

Zaharieva BG Zaharieva

Virginia Zaharieva: Nine Rabbits, translated by Angela Rodel, Istros Books, London 2012 (each copy includes the booklet 29 receipes, by Virginia Zaharieva) 

This review is part of Stu’s (Winstonsdad’s Blog) Eastern European Lit month: https://winstonsdad.wordpress.com/2015/03/02/welcome-to-eastern-european-lit-month/

 
© Thomas Hübner and mytwostotinki.com, 2014-5. Unauthorized use and/or 
duplication of this material without expressed and written permission from this blog’s author and/or owner is strictly prohibited. Excerpts and links may be used, provided that full and clear credit is given to Thomas Hübner and mytwostotinki.com with appropriate and specific direction to the original content.